На шести февруари 2023-а година опустошителни земетресения разтърсиха големи части от

На шести февруари 2023-а година опустошителни трусове раздрусаха огромни елементи от Югоизточна Турция и Северна Сирия. В Турция починаха 60 000 души, а към 125 000 бяха ранени. Засегнати бяха 13 града, измежду които и Хатай - най-южния турски град. Хората към момента са смутени, само че животът продължава - в палатки.

65-годишната Лейля Шекер е измежду мнозината, изгубили домовете и фамилиите си при бедствието. Подобно на хиляди други хора и тя живее в палатка. Разпънала я е в региона, в който е бил домът ѝ. Лейля скърби за майка си и сестра си, които са си отишли при земетресението. " Те не са единствените, които починаха - същата орис сполетя и сина на чичо ми с 15-членното му семейство ", споделя дамата.

В Хатай рухнаха и исторически здания, в това число бившето седалище на Народното събрание и джамия на съвсем 1500 години. Лейля Шекер споделя, че към този момент не може да разпознае родния си град. " Това към този момент не е Хатай, а свят на призраци ", споделя тя през сълзи. Къщата ѝ е била толкоз съществено потърпевша от земетресението, че предишния месец се наложило да бъде разрушена. Но понякога дамата посещава руините на своя дом, с цел да си спомни за отминалите времена.

Условията на живот остават неприятни

Въпреки че е минала половин година от земетресението, изискванията на живот към момента са неприятни. Хората се оплакват главно от неналичието на водоснабдяване. " Вече не устояваме - от шест месеца не е имало и капка вода. Някои имат лични кладенци, с които могат да се доставят. Но ние нямаме безусловно нищо. Тук няма нищо друго с изключение на бацили и мухи ", споделя Лейля Шекер. 

На това място е бил домът на Лейля ШекерСнимка: Aynur Tekin/DW

Повредената водоснабдителна система към момента не е ремонтирана. Хората имат единствено два метода да получат вода - или си я купуват от супермаркета, или пият водата, доставяна в границите на държавната помощ.

Шекер споделя, че поради диабета си не може да яде храната, която общината раздава. " Наблизо супермаркет няма. Готвя си с дребната походна готварска печка, когато съседите ми донесат нещо от магазина ", разказва обстановката тя.

48-годишният Рюстем Чоклу е металург. След земетресението останал без работа, само че преди два месеца е съумял да откри нова. Доволен е от хранителните помощи, които получава, само че се оплаква от проблемите с хигиената, разпространяването на инсекти и горещините.

Според градската лекарска камара едвам 10 % от хората в Антакия - столицата на провинция Хатай - имат водоснабдяване сега. А неналичието на питейна вода и неприятната хигиена усилват риска от епидемии. Местните споделят, че постоянно страдат от разстройства.

Обещават нови домове за всички. Но със заем.

Земетресението е развалило съществено предходния дом на Чоклу. Сега той стои до него и гледа безпомощно по какъв начин машините унищожават къщата, която е обитавал в продължение на 20 години. Но се е примирил със обстановката.

600 000 души в Хатай са останали без дом след земетресението. Те или са се преместили другаде, или живеят на палатки. Преди бедствието в града са живели към 1,6 милиона души. Държавата разгласи, че ще построи нови жилища на засегнатите. Министърът на околната среда и урбанизацията Мехмет Йозхасеки даде обещание, че ще бъдат обезпечени към 255 000 нови жилища. По публични данни сега се строят над 3000 домове, като първите би трябвало да са подготвени през декември.

Рюстем Чоклу е заставен да живее в палаткаСнимка: Aynur Tekin/DW

60 % от разноските по строителството би трябвало да бъдат поети от страната, а 40 на 100 - от засегнатите поданици. За изплащането на заемите се отпуска 20-годишен период. Рюстем Чоклу не е изцяло удовлетворен от тези проекти, само че е подготвен да одобри предлагането. Споделя, че е изключително отчаян от схемата с 20-годишния заем. " Но ще се примирим с него. Държавата не би трябвало да желае от нас нищо - това чаках ", споделя Чоклу. Лейля Шекер обаче не се интересува от офертата - не е в положение да си я разреши. " Не са ми останали нито сили, нито доста години живот ", изяснява тя.

Руините към момента са на всички места

Непосредствено след бедствието мнозина в града се оплакваха, че помощта е закъсняла, като едно от вероятните пояснения е от политически темперамент. Хатай е считан за едно от най-космополитните места в Турция, в което живее огромно алевитско малцинство. След естествената злополука към страната бяха отправени доста упреци, че не е подкрепила задоволително алевитските региони. Както и - че не се е вслушала в предизвестията на учените и не е взела задоволително ограничения.

" Не желая да се местя в различен квартал. Работила съм години наред в чужбина за живота си тук. Всичко, което имах на този свят, беше моят дом ", споделя с мъка Лейля Шекер.